Международният университетски семинар за балканистични проучвания и специализации е създаден с решение на Академичния съвет на ЮЗУ „Неофит Рилски" през 1990 година. Негов създател е „Проф. д.ф.н. Илия Конев". Към настоящия момент председател на Управителния съвет е доц. д-р Илия Недин.

Членове на Международния координационен съвет:

Членове на Управителния съвет:


Проф. д.ф.н. Илия Конев е роден в град Петрич през 1928 г. завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Сърбия, Хърватия, Румъния, Русия и Германия. Професионалната му дейност протича в едни от най-престижните научни институции – Институт за литература при БАН, Институт за балканистика при БАН, Великотърновски университет и Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград.

В ЮЗУ „Неофит Рилски“ е редовен професор по литература на Българското възраждане, ръководител на Катедрата по литература и ректор на университета (1989–1991).

Проф. д.ф.н. Илия Конев е основател и пръв председател на Международния университетски семинар за балканистични изследвания и специализации. Също така проф. Конев е бил гост-лектор по български език и литература в университетите в Лайпциг (Германия), Гьотинген (Германия) и Марбург (Германия).

Той е автор на над 500 научни статии, студии, рецензии на български, сръбски, гръцки, немски, руски, украински, френски и хърватски език, както и на множество монографии в областта на балканистиката, славистиката и българистиката. Провеждал е лекции в университетите в Букурещ, Белград, Берлин, Виена, Москва, Лайпциг, Гьотинген, Марбург, Мюнхен и Аахен. Участвал е в множество балканистични и славистични конференции, както и в много национални научни форуми.

Илия Конев е присъствал активно в обществено-политическия живот на страната като народен представител във Великото народно събрание и министър на науката и висшето образование.

Проф. д.ф.н. Илия Конев е от значимите явления на съвременната наука за Българското възраждане. Неговите теоретични идеи силно повлияват научната парадигма на Възраждането от последните десетилетия на XX век. Научните му разработки са познати както в България, така още в Австрия, Германия, Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния, Украйна, Франция, Русия и Хърватия, където са публикувани множество отзиви за неговите научни изследвания.